На 19 август 2026 г. в подкаст на професор Глен Дизен гостува полковникът от запаса Лорънс Уилкерсън – човек, който е бил близо до най-високите етажи на американската външна политика.
Уилкерсън е бивш началник на кабинета на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл в периода 2002–2005 г. Преди това има 31-годишна кариера в американската армия.

В интервюто разговорът постепенно стига до ролята на американските разузнавателни служби в оформянето на следвоенна Европа.
Ето кои негови думи будят сериозен интерес:
„Купихме редактори на вестници. Купихме ръководители на профсъюзи. Купихме депутати.“
След това добавя, че са били „купени“ и двама генерални секретари на НАТО – Йенс Столтенберг и Марк Рюте.
Накрая стига още по-далеч:
„Купихме цели държави – техния политически апарат и всичко, което им влияе.“
Той говори за началото на процеса около 2002 г. и твърди, че тогава започват да се вливат милиарди долари към ЦРУ и  USAID.
Тези твърдения могат да бъдат чути в самото интервю:

https://podscan.fm/podcasts/glenn-diesen-greater-eurasia-podcast/episodes/lawrence-wilkerson-us-considers-nuclear-strike-against-iran?utm_source=chatgpt.com

Уилкерсън говори като бивш високопоставен американски служител и твърди, че има лични познания за процеса. Именно затова думите му са значими и заслужават внимание.

Какво се знае със сигурност:
Йенс Столтенберг става генерален секретар на НАТО през 2014 г. Официалната история на НАТО посочва, че той е бил избран от 28-те съюзници през март 2014 г., след което поема поста на 1 октомври същата година. 
Има и интересен детайл.
През март 2014 г. Белият дом официално приветства избора му и го определя като лидер с доказан ангажимент към трансатлантическия съюз. 
Това показва, че Вашингтон действително е подкрепял Столтенберг.

За Марк Рюте:
На 26 юни 2024 г. Северноатлантическият съвет официално решава Марк Рюте да стане следващият генерален секретар на НАТО. Той поема поста на 1 октомври 2024 г., след изтичането на мандата на Столтенберг. 
Тоест Уилкерсън правилно посочва Столтенберг и Рюте като двамата последователни ръководители на НАТО.

Има ли реално американско финансиране за политически и обществени програми в Европа?
Отговорът е положителен.
САЩ отдавна финансират програми за демократично развитие, икономически реформи, гражданско общество, медии и институционално изграждане в различни европейски държави.
Например официални документи на Държавния департамент показват американско финансиране за демократични и икономически реформи в Източна Европа още през 2002 г. В Македония и Косово например са отчетени значителни средства по програми на USAID и други американски институции. https://www.state.gov/

Това означава, че американското финансиране на политически и обществени процеси в Европа не е конспирация, а е документирана част от американската външна политика.
Друг е въпросът дали това финансиране представлява нормална международна помощ, инструмент за влияние или в определени случаи и двете едновременно.

Една от най-запомнящите се фрази на Уилкерсън е:
„We taught the dogs to bark.“
В контекста на разговора той използва тази метафора, за да опише процес, при който според него европейски политически и обществени среди са били постепенно оформяни така, че да действат в съответствие с американските стратегически интереси. 
Оценката и думите  на Уилкерсън имат много силни  политически твърдения, които може да бъдат доказани. Въпросът е дали ще се вземат предвид или насочват вниманието точно към тези, които трябва да проверяват.

Може би най-същественото от казаното е колко голямо влияние може една велика сила да упражнява върху съюзниците си?
Съединените щати са най-мощната държава в НАТО и имат огромно военно, икономическо, дипломатическо и културно влияние в Европа.
Европейските държави от своя страна са съюзници на САЩ и в много случаи споделят общи стратегически интереси. Това неизбежно създава влияние.
Въпросът е къде приключва съюзът и започва зависимостта?
И още:
Кога политическото съгласуване е резултат от общи интереси и кога е резултат от натиск, финансиране или зависимости?

Уилкерсън не е руски държавен служител, нито анонимен профил в социалните мрежи.
Той действително е бил високопоставен американски служител и началник на кабинета на Колин Пауъл. 
След напускането на администрацията обаче той се превръща в остър критик на редица американски външнополитически решения, включително на войната в Ирак. Той многократно е изразявал силно критични позиции към американската външна политика. 

Защото ако твърденията на Уилкерсън са верни в пълния им смисъл, това би било една от най-значимите истории за политическото влияние върху съвременна Европа.

Едно интервю може да отвори вратата към голям въпрос. Точно затова думите на Лорънс Уилкерсън си заслужават да бъдат чути — но още повече си заслужават да бъдат проверени.

Присъединете се към нашата общност в Facebook  ТУК https://www.facebook.com/KrasivLovech